Как работи DNS: от името на сайта до IP адреса на сървъра

Компютрите в интернет се намират по IP адреси, а хората помнят имена. Системата за имена на домейни (DNS) превежда едното в другото. Всеки път, когато някой отвори сайта ви или ви изпрати писмо, някъде в мрежата се прави DNS запитване. Ако разбирате как става това, ще знаете защо смяната на хостинг понякога „не се вижда“ с часове и кой запис къде да промените.

Как е устроено името

Името на домейна се чете отдясно наляво. Най-дясната част е домейнът от първо ниво (TLD), например .bg или .com. Вляво от него е името, което регистрирате, а още по-вляво може да има поддомейни като www или blog. Всяка част (етикет) е между 1 и 63 знака, а цялото име е до 255 байта. Поддомейни на собствения си домейн създавате сами, без нова регистрация.

Какво се случва, когато въведете адрес

Описанието на MDN свежда пътя до няколко стъпки:

1. Браузърът и операционната система първо проверяват своя локален кеш. Ако IP адресът вече е известен, връзката със сървъра започва веднага.
2. Ако не е, устройството пита DNS сървър (обикновено този на доставчика на интернет или друг, който сте избрали).
3. Този сървър връща IP адреса, като при нужда сам го търси по йерархията на DNS.
4. Браузърът се свързва със сървъра на този адрес и иска страницата.

Йерархията започва от коренната зона. Тя е обслужвана от 13 именувани коренни сървъра, от a.root-servers.net до m.root-servers.net, които се поддържат от 12 организации. Зад тези 13 имена стоят стотици физически сървъри в много държави. Коренната зона сочи сървърите на имена на .bg, а те сочат сървърите на имена на конкретния домейн. Последните пазят истинските записи и се наричат авторитетни.

Основните записи

Записите се пазят в зоната на домейна при авторитетните сървъри. Най-често ще работите със следните:

TXT записите са начинът, по който много услуги проверяват, че домейнът е ваш. Така се потвърждава собственост например в Google Search Console.

TTL и защо промените не се виждат веднага

Всеки запис има TTL: колко секунди DNS сървърите и устройствата могат да го пазят в кеша си, преди да го поискат отново. Стойност 0 означава, че записът не се кешира. Затова след промяна част от посетителите още известно време стигат до стария сървър: техният DNS сървър пази старата стойност, докато TTL не изтече. MDN описва същото: сървърите кешират записа за определено време, после го обявяват за невалиден и взимат свежи данни от авторитетния сървър.

Когато планирате преместване на сайта, намалете TTL на записите поне един стар TTL период преди смяната. Така кешовете ще се обновят бързо в деня на преместването. След като всичко работи, можете да върнете по-дълга стойност.

Сървъри на имена при .bg домейн

За да работи един .bg домейн, в регистъра трябва да са посочени поне два сървъра на имена. Общите условия на Register.BG изискват първичният сървър на областта (ns.register.bg) да има достъп до тях, за да провери дали домейнът е настроен правилно. Изискват и предварително съгласие от администратора на всеки сървър на имена, който ще обслужва домейна. На практика тези сървъри обикновено ви дава хостинг доставчикът или регистраторът. Повече за самата регистрация има в статията за регистрацията на .bg домейн.

Чести грешки при смяна на DNS

• Смяна на сървърите на имена без пренасяне на всички записи. Когато сменяте NS, новата зона трябва да съдържа и MX, и TXT записите, иначе пощата спира, а проверките на собственост се губят.
• Забравен www. Записът за www е отделен от записа за самия домейн и трябва да сочи на същото място.
• Промяна в последния момент. С дълъг TTL старият адрес остава в кешовете с часове.
• Изтекла регистрация. Когато поддръжката на домейна не е платена, DNS спира да отговаря независимо колко добре са настроени записите.

Ако сайтът е на нов сървър, следващата стъпка е HTTPS: вижте SSL сертификатите.