Видове хостинг: споделен, VPS, собствен сървър или статичен хостинг

Хостингът е мястото, където стоят файловете на сайта ви и откъдето те се изпращат до посетителите. Можете да държите сайт и на собствения си компютър, но на практика почти всички собственици на сайтове плащат на доставчик. Тук обясняваме какво всъщност купувате, по какво се различават основните видове хостинг и какво да проверите, преди да подпишете.

Какво е уеб сървър

Терминът „уеб сървър“ означава две неща. Едното е компютърът, на който стоят файловете на сайта: HTML, изображения, CSS, JavaScript. Другото е програмата на този компютър, HTTP сървърът, която приема заявките на браузърите и връща файловете. Ако поисканият файл не съществува и не може да бъде създаден, сървърът връща грешка, най-често 404.

MDN разделя сървърите на два вида:

• Статичен сървър изпраща файловете такива, каквито са.
• Динамичен сървър има и приложение (например на PHP) и база данни. Приложението сглобява страницата, преди да я изпрати, например като попълва шаблон със съдържание от базата.

От това зависи и какъв хостинг ви трябва. Сайт от готови HTML файлове има нужда само от статичен хостинг. WordPress е динамичен: иска PHP и база данни.

Защо не хостваме у дома

Специализираният сървър, според MDN, е по-удобен от домашния компютър, защото обикновено е постоянно включен и свързан с интернет, пази един и същ IP адрес (не всеки доставчик на интернет за дома дава такъв) и се поддържа от трета страна. Затова изборът на хостинг е част от изграждането на сайта.

Основните видове

MDN отбелязва, че при готовите хоствани платформи може да имате по-малък контрол върху шаблоните и настройките. Безплатните хостинги пък могат да добавят реклама към съдържанието ви извън вашия контрол, а пренасянето на файловете от тях е по-трудно. Повече за избора между системите има в статията как да изберем платформа.

Какво да проверите преди избора

Технически изисквания на вашата система. За WordPress официалната препоръка е PHP 8.3 или по-нова версия, MariaDB 10.11+ или MySQL 8.0+, поддръжка на HTTPS и сървър Apache или Nginx. WordPress работи и на PHP 7.4 и MySQL 5.5.5, но тези версии вече нямат поддръжка и според WordPress.org могат да изложат сайта на уязвимости.

HTTPS. Хостингът трябва да позволява сертификат за вашия домейн, за предпочитане с автоматично подновяване. Вижте SSL сертификатите.

Сигурен достъп до файловете. Повечето доставчици дават SFTP. MDN препоръчва него пред обикновения FTP, при който паролата минава некриптирана.

Трафик. Плановете често включват „разумен“ трафик, определен по свой начин, например брой посетители на ден. MDN е категоричен, че „неограничен“ трафик не съществува. Видео и аудио е по-добре да се хостват в специализирани услуги.

Резервни копия. Попитайте колко често се правят, колко дълго се пазят и как се възстановяват. Не разчитайте само на тях: пазете и свои копия, както обясняваме в статията за резервните копия.

Пренасяне. При платения хостинг можете да вземете файловете и базата и да ги преместите другаде. Проверете има ли достъп до архив на всичко и до експорт на базата.

Надеждност и поддръжка. Професионалните планове обикновено обещават определен процент работно време и дежурна поддръжка. Прочетете условията за компенсации при прекъсване.

Домейн и хостинг на едно място

Някои хостинг доставчици са и регистратори на домейни, но домейнът обикновено се купува отделно. Ако ги държите при различни фирми, хостингът ще ви даде сървъри на имена или IP адрес, които въвеждате при регистратора. Как работи това, обясняваме в статията как работи DNS.